В пролетния календар на българските традиции има празници, които носят особена топлина и смисъл – такива, които съчетават древни вярвания, християнски символи и народни обичаи. Един от най-пъстрите и женствени празници в нашето културно наследство е Лазаровден. Той се отбелязва в съботата преди Цветница и е символ на пробуждането на природата, на любовта, плодородието и живота.
В тази статия ще ти разкажем повече за:
- историята и смисъла на празника,
- красивите традиции и обичаи, свързани с него,
- какво се прави на този ден днес,
- и, разбира се, кой празнува имен ден.
История и произход на Лазаровден
Лазаровден е християнски празник, посветен на възкресението на Св. Лазар, приятел на Иисус Христос. Според Библията, Иисус съживява Лазар от мъртвите четири дни след неговата смърт – едно от най-големите чудеса в християнската вяра и предвестник на собственото му възкресение.
В православния календар Лазаровден се отбелязва винаги в съботата преди Страстната седмица – т.е. осем дни преди Великден. Празникът носи силна символика: възкресението на Лазар се възприема като триумф на живота над смъртта, но също и като духовно събуждане, пречистване и надежда.
Традиции и обичаи – лазаруване, цветя и благословия
Лазаровден е богат на обичаи, които имат дълбоки корени в българската фолклорна култура. В центъра на тези традиции са момичетата лазарки, които обикалят къщите, пеят песни и благославят за здраве, плодородие и щастие.
Лазаруване
Основният ритуал на Лазаровден е лазаруването – обичай, в който участват момичета на възраст между 6 и 16 години. Облечени в традиционни носии, с венци от свежи цветя и зеленина, те обикалят по домовете и пеят специални лазарски песни – за здраве, любов, щастие, плодородие и семейно благополучие.
На някои места в България има изискване момичето да е „лазарувало“, за да може един ден да се омъжи – което придава на обичая и символика на преход от детство към женственост и зрялост.
Домакините даряват лазарките с яйца, орехи, брашно или пари – символи на изобилие.
Цветни венци и зелени клонки
Много важно е цветята и зеленината в облеклото на лазарките. Те символизират новото начало, събуждането на природата и женската красота. Венецът е не само украса, но и знак за невинност и чистота.
В някои краища на страната се правят „люлки за Лазаровден“, на които се люлеят момите, за да растат здрави и красиви.
Какво се прави днес – съвременен прочит на празника
Макар и част от обичаите да са останали в миналото или да се практикуват основно в селата и етнографските фестивали, Лазаровден и до днес носи празнична енергия и уважение към традициите.
Ето какво можем да направим в днешно време, за да отдадем почит на този красив празник:
- Да подарим цветя или зелени клонки на близки жени или момичета – в чест на символиката на празника.
- Да си спомним за духовната сила на прошката и възраждането – особено в навечерието на Великден.
- Да споделим традиционно българско ястие с роднини или приятели – като козунак, баница, пита.
- Да поздравим именниците – защото това е денят на много красиви имена.
- Да посетим фолклорно събитие, ако в нашия град се организира – лазарките носят незаменима магия със своите песни и носии.
Кой празнува имен ден на Лазаровден?
На този ден имен ден празнуват всички, които носят името на св. Лазар или производни на него. Това включва:
- Лазар, Лазарин, Лазарина
- Лазо, Лачо, Лъчезар
- Лъчезара, Зарко, Зарина
Името Лазар идва от еврейското „Елеазар“, което означава „Бог е помощник“. То е символ на възкресение, вяра и спасение. През годините името е обичано и често срещано в българската култура.
Интересни факти за празника
- В някои региони на България лазарките предсказват за кого ще се оженят – като пускат венец в реката и следят къде ще го отнесе течението.
- Обичаят „кумичене“ също се практикува – най-старата от лазарките става кумица, а останалите ѝ целуват ръка. Това е символ на женска солидарност и приемственост.
- Смята се, че дом, в който са пели лазарките, ще бъде защитен от болести и беди през цялата година.
Лазаровден не е просто част от календара – той е празник, който носи спомена за красотата на миналото, силата на традициите и надеждата за ново начало. В свят, където всичко се случва бързо, такива дни ни напомнят за връзката с природата, с корените и с духовното.
Дори и само с усмивка, с топло пожелание или с букет пролетни цветя – отбележи този ден. Нека доброто, което носи Лазаровден, се разпръсне навсякъде – в домовете, в сърцата, в думите ни.

Ако статията ви е харесала, разгледайте и другите съвети в блог-сайта ни.
Последвайте ни и във Фейсбук.