На 21 април 2025 г., в ранните часове на деня, във Ватикана почина Негово Светейшество Папа Франциск. Главата на Римокатолическата църква си отиде на 88-годишна възраст след сърдечен инфаркт. Светът загуби не просто духовен водач, а глас на състрадание, смирение и надежда.
Франциск, роден като Хорхе Марио Берголио в Буенос Айрес, Аржентина, на 17 декември 1936 г., стана първият папа от Латинска Америка, първият йезуит, избран на Светия престол, и първият, който прие името на св. Франциск от Асизи – символ на бедност, мир и грижа за света.
Последни дни и потвърждение от Ватикана
През последните месеци здравето на папата беше крехко. След респираторни усложнения и слабост, той прекара Великден (20 април) в молитва и кратка публична поява на балкона на базиликата „Свети Петър“. Това се оказа и последната му среща с вярващите.
В понеделник, 21 април, в 6:41 ч. местно време, папата получава инфаркт и, въпреки незабавната намеса на личните лекари, почива в своята резиденция „Домус Санкта Марта“.
Малко след това Ватиканът разпространи кратко, но силно изявление:
„С дълбока скръб съобщаваме, че Негово Светейшество папа Франциск се престави в Господа. Нека примерът му за доброта и вяра продължи да ни вдъхновява.“
Снимка от последния поклон
На 22 април беше публикувана първата официална снимка на тялото на папа Франциск, положено в ковчег от обикновено дърво – по негово изрично желание. Сцената е лишена от показност: Франциск в бяла сутана, с пребледняло, но спокойно лице. Върху гърдите му – дървен кръст, а до него – неговото малко изтъркано Евангелие.
Хиляди се събраха още същия ден пред базиликата „Свети Петър“, за да отдадат последна почит. До деня на погребението ковчегът ще бъде изложен за поклонение.
Световна скръб: Париж, Айфеловата кула, камбани
Веднага след новината за смъртта, светът потъна в траур. В Париж Айфеловата кула бе потъмнена в 21:00 ч. на 21 април – в знак на почит и мълчание.
На следващата сутрин, камбаните на катедралата „Нотр Дам“ удариха точно 88 пъти – по веднъж за всяка година от живота на папата. Подобни звуци на траур се чуха от църкви в Барселона, Виена, Сао Пауло, Найроби и Манила.
Аржентина и Бразилия: сълзи и молитви
В родната Аржентина президентът обяви седемдневен национален траур. Стотици хиляди се събраха пред катедралата в Буенос Айрес, където папа Франциск служеше преди своя избор през 2013 г. На фасадата бе прожектиран неговият портрет с надпис: „Nuestro Papa. Siempre con nosotros.“ (Нашият папа. Завинаги с нас.)
Бразилия – страната с най-многобройната католическа общност в света – също обяви три дни траур. Хора се молеха по площадите, палеха свещи и пееха „Ave Maria“. Катедралата в Рио де Жанейро остана отворена цяла нощ.
Световни реакции: уважение и възхищение
Световни лидери от всички краища на земята изразиха скръб и респект.
Доналд Тръмп и Мелания Тръмп обявиха, че ще пътуват до Ватикана, за да присъстват на погребението:
„Папа Франциск беше морален компас в свят, който се колебае. За нас е чест да се поклоним пред паметта му.“
Еманюел Макрон заяви, че Франциск е бил „вдъхновяващ лидер на мир, вяра и диалог“.
Германският канцлер Олаф Шолц го нарече „папа на моста между религията и реалността“.
Погребението – 26 април 2025 г.
Погребението на папа Франциск ще се състои в събота, 26 април, в 11:00 ч. на площад „Свети Петър“. Церемонията ще бъде водена от декана на Колегията на кардиналите, като се очаква присъствие на над 100 държавни делегации и стотици хиляди вярващи.
По негово желание, той няма да бъде погребан в криптата на базиликата „Свети Петър“, а в базиликата „Санта Мария Маджоре“ – символично място, което той посещаваше преди всяко папско пътуване.
Конклав и новият папа
Смъртта на Франциск слага началото на конклава – тайният процес по избор на нов папа. Събранието на кардиналите ще започне най-рано на 6 май. Сред най-споменаваните кандидати са:
- Кардинал Пиетро Паролин (Италия)
- Кардинал Луис Антонио Тагле (Филипини)
- Кардинал Кристоф Шьонборн (Австрия)
Наследство, което ще остане
Папа Франциск ще остане в историята като духовен водач, който съчетаваше вярата с човечността. Той настояваше, че Църквата трябва да бъде близо до бедните, да подкрепя имигрантите, да се грижи за Земята и да не съди, а да обича.
Той говореше за климатичните промени, срещаше се с атеисти, мюсюлмани и хора от всички общности с една цел – да съгради мостове, а не стени. Неговите действия и думи вдъхновиха милиони, включително и хора, които не са католици.
Ако статията ви е харесала, разгледайте и другите съвети в блог-сайта ни.
Последвайте ни и във Фейсбук.
