Малко хора биха избрали да говорят за ушна кал по време на вечеря. Но тази лепкава, оранжева субстанция крие повече тайни за здравето ви, отколкото изглежда на пръв поглед. Учени вече сериозно изследват нейния химичен състав в търсене на нови начини за диагностика – от метаболитни заболявания до рак.
Ушната кал, или церумен, се образува от секретите на специализирани жлези във външния ушен канал, които се смесват с мъртви клетки, прах и косъмчета. Докато бавно се движи навън (с около 0.05 мм на ден), тя предпазва ухото – поддържа го смазано и го защитава от бактерии и насекоми.
Но освен че изпълнява хигиенни функции, тази на пръв поглед неприятна субстанция се оказва ценен носител на биологична информация. Различията в ушната кал дори могат да разкрият етнически произход. Например, около 95% от източноазиатците имат суха, сива ушна кал, докато при повечето европейци и африканци тя е влажна и лепкава. Отговорен е генът ABCC11, който също влияе върху това дали човек има телесна миризма.
Звучи като любопитен факт, но този ген може да има връзка и с по-сериозни състояния. Изследвания показват, че жени с влажна ушна кал в някои етнически групи имат по-висок риск от рак на гърдата – макар че резултатите остават противоречиви в световен мащаб.
По-надеждни се оказват други медицински наблюдения. Например при хора с рядкото генетично заболяване „кленова уринна болест“, ушната кал мирише на кленов сироп – признак, който може да се засече още в първите часове след раждането. Причината е съединението сотолон, което се натрупва не само в урината, но и в ушната кал.
Учените също така откриват следи от Covid-19 и маркери за диабет тип 1 и 2 в ушна кал. А ново изследване показва, че при болестта на Мениер – състояние, свързано със световъртеж и загуба на слух – ушната кал съдържа по-ниски нива на определени мастни киселини. Това би могло да улесни ранната диагностика, която в момента изисква дълго изключване на други заболявания.
„Ушната кал е като черна кутия на здравето“, казва д-р Раби Ан Муса от Държавния университет на Луизиана. „Тя може да съдържа информация, която други телесни течности не разкриват така лесно.“
С други думи, следващият път, когато почиствате ушите си – замислете се: не изхвърляте ли безценна информация?
Но защо точно ушната кал е толкова ценен източник на здравна информация? Отговорът се крие в нейното уникално свойство – способността да задържа и отразява вътрешните химични процеси, които протичат в организма. С други думи, тази восъчна субстанция действа като архив на нашия метаболизъм.
Учени са идентифицирали цели 27 съединения в ушната кал, които могат да служат като своеобразен „химичен отпечатък“ за диагностика на ракови заболявания. „Много от болестите, с които се сблъскваме, са резултат от метаболитни нарушения“, обяснява проф. Нелсън Роберто Антониози Фильо от Федералния университет в Гояс, Бразилия. Той посочва болести като диабет, рак, Паркинсон и Алцхаймер, при които клетъчните „електроцентрали“ – митохондриите – започват да работят по различен начин. Това води до промени в химическите вещества, които се произвеждат в тялото – някои се увеличават, други изчезват напълно.
Любопитен факт е, че ушната кал концентрира тези вещества дори по-добре от кръвта, урината или потта. Причината? Ушната кал се обновява изключително бавно – натрупва се с времето и така се превръща в „биологична черна кутия“, съхраняваща дългосрочни данни за здравословното състояние на човека.
„Това има смисъл – ушната кал не се отмива или филтрира както другите телесни течности“, казва Брус Кимбъл, химически еколог от Института за химични сетива ‘Монел’ във Филаделфия. „Тя действа като архив, като снимка на метаболитните процеси, направена в забавен кадър.“
С други думи, макар и често пренебрегвана, ушната кал може да се окаже един от най-обещаващите инструменти на съвременната медицина – стига да сме готови да ѝ обърнем внимание.
Източник: BBC
Ако статията ви е харесала, разгледайте и другите съвети в блог-сайта ни.
Последвайте ни и във Фейсбук
